those spies hide out in every corner.

by **bigby wolf.** Нед Сеп 21, 2014 9:22 pm

.info

Първият ми сериозен опит за фенфик, така че ще се радвам да чуя мнение.Действието няма точна точка на развитие - засяга и събития от последният филм и евентуалните последици от случилото се? It's complicated. Също така ~~много~~ малко бягам от общоприетият образ на Q. so enjoy some dark!Q + bond. it haz all da gay feels.

2016 words

RATING

M

ature

codded by ©

Без цвят, без име, без компромиси.

Кожата му е лишена от цвят, на табелката няма име, а лицето принадлежи на човек който няма какво да губи. Блед, но не и измъчен - комбинацията е странна, натрапчива. Не може и да става въпрос за здравословен проблем, но торбичките под очите свидетелствуват за една дълга сесия безсъние. Сънят не е лукс, а ненужна бездна от загубено време. То е единственото, което си струва да оцениш като загуба. Останалото е глупост, празник честващ всичко от което нямаш нужда. Лицемерите пируват от подобни инициативи, човечеството прогресира. Деградацията е необходимост, а чрез стадното чувство което заражда всички намират опрощение. Оправданията са втора природа на човечеството, но то принципно не може да се похвали с много. Всички вървят в кръг, всичко води до една и съща проблематика. Обречени, обреченост, падение, хаос.
Смешното е, че всички се преструват на слепи и никой не забелязва. Години изгнание от истината е повод за генетична деформация; никой и не иска да отвори очи. Малцина реално могат, но те не са съвсем правилни. Грешката е за тяхна сметка.
Всички останали се раждат и умират в ограничена и стерилна среда. В нея няма нищо, защото лицемерието е заключило реалните стойности на света. Трябва да си чужд, за да намериш истински път и това дори не е гаранция че ще стигнеш някъде. Всички буксуват на място, но какво значение има? Няма бягство, няма спасение.
Кой си ти, че да искаш повече?
Има име, но то съществува само на документи. Те са маркирани с червено, те не представляват нищо повече от досадна подробност известна на отбрани малцина. Сега се представя под прякор, но той е и титлата с която е закован за едно пространство. Едновременно свобода и вериги, едновременно всичко което е искал и нищо до което би се приближил. Мрази го също толкова колкото го и обича - понякога иронията го задушава, а друг път е източник на смях без адекватен одушник.

Сега го наричат Кю. Той е просто буква, той е само титла без човека, който реално заема позицията.
Обезличен?
Не, не. Изобщо не. Никога не е бил пълноценна личност, че да се изгуби по подобен начин.

Без дом, без родина, без цел.
Пълен сирак е, но още принадлежи на държавата. Отгледан от нея не й държи нищо, но безпътието го е наклонило в тази посока. Кой е, че да иска нещо повече?
Няма място за него, но той и не търси подобно. Чужд е на всичко и всички и не иска да е другояче. Освен базисно разбиране за човешката природа не може да предложи повече; през годините е станал майстор на това да фабрикува емоции и поведение. Маските си носи с гордост и под хиляди от тях е скрил истинската си същност.
Интериорът е студен и неразрушим.
Екстериорът подлежи на постоянно промени.
За мнозина е просто особняк, гении и неприятна компания. В огледалото обаче не може да види това; там се изправя лице в лице със студената и пресметлива машина на собственият си разум. Той е паразит и малко неща в него наистина могат да се третират като човешки. Може би е чудовище, но това не го притеснява. Никога няма да бъде друго колкото и да опитва. Невъзможно е да избягаш от това, което природата те е създала. Човечеството е обречено да страда от своите заблуди, а той винаги ще е там за да черпи енергия и да си търси някакво забавление.

Има хора, които виждат през маската. Те знаят кой е, какво представлява. Малобройни са, редки са. Среща ги в определени ситуации и почти е забравил какво е усещането - не помни изцяло какво е да паднат блъфовете, да си жертва на голота нямаща нищо общо с физическата.

Лед.
Очите са с цвят на лед - трябва да са сини, но цветът е толкова студен, толкова измит че създава едно натрапчиво усещане за студ и открити пространства. Те вникват в същината на всичко, те крещят че знаят повече от колкото е позволено. Това не са очи на човек и не бива да бъдат третирани като такива. Пред подобен поглед е разкрит изцяло. Тук няма значение кой е, от къде идва и къде отива. Очите знаят много добре, трябвало им е малко да достигнат до истината. Те се целят надълбоко - знаят какво искат, знаят къде да се разровят. Те виждат не човека с многото маски а паразита с жалките му комплекси и сърце потопено в катран. Черното е дупката, която е засмукала и малкото човещина поддказваща наличието на душа. Празнината е призрачна, но сега в нея не отеква ехото на пълната безнадежност. Не, друг глас се прокрадва неканен. Той приканващо нашепва Виждам те. Знам кой си. Знам какво си. И това е повече от колкото Кю може да понесе.
Не това е очаквал.
Не така трябва да протече първата им среща.
Малко неща обаче вървят по план ако са на пътя на този мъж. Това Кю трябва да го знае, но дори и предупреден не е изцяло осъзнал заплахата. Пред Бонд не може да лъже какво е, но му се иска да опита. Длъжен е, а дори не вижда причина. Може би е паника произлязла от непланираното разкритие - щетите обаче бяха нанесени и нямаше къде да бяга. Очите виждат, те знаят.
Мъжът, на който принадлежат наистина е онзи, за който се представя. Който му трябва, с който ще работи. Нито веднъж не е очаквал да срещне своят край, а ситуацията не е друга. Ако се доближи до леда, до студената и опасна маса убийство в правен по поръчка 'савил роу' все едно че си е подписал присъдата. Това е неговата ябълка - върховното изкушение и грехът, който не можеш да не извършиш.
Кю е наясно, какво прави, когато часове след срещата отива в проклетата хотелска стая. За нещо подобно не би могъл да излъже.

Сексът е точно такъв, какъвто не бива да е.
Това не го прави лош или нежелан - но не в това е разковничето. Кю не знае, кое реално му въздейства повече - дали е безсилието, което чувства пред силата на чуждият поглед или възбудата му е чист мазохизъм от дулото, което усеща между ребрата си. Металът натиска, притиска, но болката е сладка. Вкусът на предстоящата гибел е пристрастяващ, а Кю дори не знае дали в нея има нещо сигурно. Вътрешно ликува, защото това е всичко от което има нужда. Иска му се да усети болката, да падне в жертва на обстоятелствата. Притиснат на тясно той е вкопчен във валс със смъртта в цялото й величие - само че неговата не е никак поетична, а опасно жива. Тя е по жива от всичко, което някога е стигало до него и по реална от самата реалност. Ръцете го притискат. Пистолетът е зареден, а топлият дъх до ухото му го кара да да язди натрапчиво удоволствие. Ако умре тук и сега поне ще е с чувството за пълноценност. Животът му никога не е имал особен смисъл, но Кю никога преди не е имал в живота си подобен човек. Този мъж, това чудовище с лиценз на убиец и очи като лед. Кю знае какво е чувството, което напира в него. Той иска близостта, иска всичко. Добро или лошо, трябва да го има. Чудовището в него разпознава свое подобие, паразитът е изправен пред върховният си хост. Кю иска да притежава, а след това да руши - и в същото време иска да е притежаван, да бъде разрушен. Маските не му вършат работа, тук е оголен като нерв и всичкият мрак който е отгледал е достъпен за чуждото удобство.
Ако тук и сега Бонд поиска света Кю ще му го даде; до вчера не е принадлежал на никой, а сега признава господар.
Той няма нищо против грубият и животински маниер, с който телата им се свързват. Сексът, агресията, болката. За пръв път като че ли е жив и усещането е като наркотик.

Бонд ще си тръгне на другата сутрин, а след това всичко ще отиде по дяволите. Силва, Ем, Скайфол. Доброто винаги побеждава, дори и цената да е висока. Сега Кю е в офиса на новият Ем, но вниманието му не може да се спре върху мъжа заслужил титлата. В мислите си е другаде, в друга компания и с различни намерения. Място, на което да е искрен и маските да са излишни. Някъде, където кривата му усмивка ще е искрена и няма да налага компромиси.
Ем като че ли знае повече защото погледът му е премерен, преценяващ. Той не е мъж, който раздава доверие под път и над път. Може би дори е интелигентен, след като резервираното му отношение ясно подсказва че не е доволен. Не одобрява Кю, но знае много добре че има нужда от него. Известно му е на какво е способен, а това не е всичко. Наясно е защо правителството отговаря за Кю - не че нещо, но той има малка репутация. Ръцете му не са чисти и в това го бива; няма скрупули, което го прави перфектно оръжие. Дори и някой ден да стане като Силва няма какво да го омаловажи стига да не се намерибпо добър от него.
А такъв все още няма, шансовете да се появи са ниски. И двамата го знаят, за това в този ден сключват сделка. Кю ще е Кю, Бонд ще е Бонд а Ем ще е Ем. Всеки от тях си има място и всеки ще го заеме подобаващо.
На Кю не му трябва друго.

by **ramsay.** Нед Сеп 21, 2014 9:51 pm

аааа! и това ти е първият опит за фенфик? аз се мъча от години да ги пиша тия неща и не ми се получават толкова добре. много много ми хареса. най-вече заради мрачния тон; има ли нещо подобно е почти сигурно, че ще го одобря. и твоят кю е прекрасен, знаеш ли? <3 лошото е, че сега мога да си представя бен в този вариант и определено ми се иска да видя повече от него. ииии да, досега не съм си представяла, че ще го шипвам с бонд, много благодаря. този целият пасаж с описанието на очите е просто.. ahshas, нямам адекватни думи.
така че ако случайно напишеш нещо като продължение/разширение или каквото и да е друго по темата, ще искам да го видя. <3

by **bigby wolf.** Нед Сеп 21, 2014 10:01 pm

Харесва ти? Наистина?
О, това определено ме прави щастлива. Много много много щастлива. И на Бен му отива адски много да е мрачен; на Кю му отива да е скрито зло - радвам се, че е било до някаква степен приемливо.
Да ти кажа честно много ми се иска да напиша продължение и то да е с малко повече сюжет, но все още нямам правилното настроение за подобно нещо. Обещавам ако родя нещо и то е смислено да ти го покажа <33

p.s. КАК МОЖЕ ДА НЕ ГИ ШИПВАШ? Изгледай отново филма заради сцените с тях - they'd totally bang. And it's a "bloody big ship".

by Sponsored content

those spies hide out in every corner.

those spies hide out in every corner.

Re: those spies hide out in every corner.

Re: those spies hide out in every corner.

Re: those spies hide out in every corner.